Je suis дърво * Je suis a tree


👈To switch into your language use Google Translate from the s(l)ide bar.

Независимо къде и как живее, дълбоко в себе си всяко човешко същество таи копнежа да се върне към природата. Там, където душата му съблича стегнатия корсет на ежедневието и блажено се влива в хармонията на Вселената. 
Обръщайки глава назад към детските години, намирам в спомените си къщичките, сгушени в короните на дървета, които с брат ми обичахме да строим (особено той). По една всяка година. С различни лица, разкривени и наивни, но със сърце и с онова усещане за защитеност, което само такъв необикновен дом сред природата може да дари. Къщички, в които сме играли до тъмно, в които сме посрещали котета и птички и сме слушали в захлас нежния пукот на листата, шумоленето на вятъра в клоните и дъждовното ромолене. Дом, биологична микросистема, стълба към небето... наречете го както искате - и всичко това приютено в една голяма дървесна прегръдка!
Всяко дърво е уникално само по себе си, също като хората. То е хроникьор на изгреви и залези, пазител на спомени: за бурите, през които е преминало, за птиците, свивали гнезда в клоните му, за периодите на суша и наводнения, подлагали на изпитания съществуването му. И след всяка трудност, то все по-силно е впивало корените си в земята, черпейки сили от нея. По-здраво и по-устойчиво. Ден след ден, година след година, буря след буря. Сами разбирате защо когато видя отсечено дърво, нещо в мен се прекършва. Емпатия? По-скоро респект. И еволюционна прогресия.  


В традиционната келтска култура гората била считана за център на Вселената. Келтите деляли дърветата на три части, които имали строго определено символно съдържание. Първата е стволът, материалното, от който се добива дървеният материал за огрев и храната за физическото оцеляване. Втората са корените, които представляват цялата мъдрост, която природата е в състояние да съхранява. И третата - короната на дървото, която се е отправила към небето, отвъд човешкото.
Бърз скок във времето и ето ме между страниците от фантастичния свят на Джон Роналд Руел Толкин, от които подават клони ентите. Те са разумни дървета, които могат да говорят и ходят. В книгите на Толкин са описани като Пазители на гората, които пречат на орките, джуджетата и другите раси да унищожат горите в Средната земя. Когато малкият им хармоничен свят е на път да падне отсечен, ентът Дървобрад от „Властелинът на пръстените“ повежда бунт срещу индустриализацията. Ентите на Толкин всъщност са алегория за онова, което сме и което губим по малко всеки ден от света, който познаваме и обичаме. И който си отива с всяко отсечено дърво.  


Преди време учени успяха да докажат това, за което Толкин пише във „Властелинът на пръстените“ – по-големите видове дървета имат по-голямо значение за здравето и растежа на старите горски масиви. Според екип американски изследователи старите дървета допринасят повече, отколкото преди се е смятало, за обработката на въглеродни газове и за създаването на по-голяма биомаса.
Участниците в изследването, водени от Каролин Фариър от Тексаския университет в САЩ, наблягат на важността на биоразнообразието и на опазването на горите като стратегия за ограничаване на глобалното затопляне. Освен това те съветват природозащитниците да избягват да представят всички дървесни видове в горите за равни.


"Дълголетните пионери" – термин, използван от тях, включват видове като махагона, бразилския орех и памучното дърво, които се забелязват отдалеч, извисявайки се над останалите видове. Те растат почти два пъти по-бързо от останалите дървета и жизненият им цикъл продължава стотици години. Освен това насочват енергията си към създаване на листна маса, вместо издънки и съответно могат да погълнат повече въглеродни емисии.


Защо споделям всичко това? На първо място, защото не съм безразлична към прогресивното  изсичане на горите (белите дробове на планетата) в световен мащаб. Ако дърветата изчезнат от екосистемата, много скоро ще бъде засегнато качеството на въздуха, водата и почвата. Ние всички сме част от тази система, но уви, често го забравяме. 
И второ, защото дърветата са добри учители, стига да имаме сетивата, с които да възприемем мъдростта им.

5 ценни урока, които приех от дърветата за себе си:
1.Не позволявай на вятъра и бурите да те прекършат. 
2.Стой винаги гордо изправена.
3. Не забравяй корените си.
4. Бъди щастлива с естествената си красота.
5. Наслаждавай се на пейзажа пред очите си. Където и да се намираш.

Тази неделя (1 ноември) симпатягите от Гората.бг подаряват 10 000 дръвчета, на всички, които искат да се събудят за доброто: ябълки, череши, дюли, орехи, явори, борове, дъбове, липи и др. Фиданки, които са оптимални за прихващане и лесни за засаждане (подаряват се заедно с инструкции за съхранението, засаждането и обгрижването им). Ако вярвате че щастието е в нашите ръце, минете през столичния Сердика Център, паркинг ниво +3 и станете един от всички, които ще засадят частица от по-зеленото ни бъдеще. 
Защото независимо къде и как живее, дълбоко в себе си всеки от нас таи копнежа да се върне към природата. Там, където душата ни съблича стегнатия корсет на ежедневието и блажено се влива в хармонията на Вселената. И е добре да имаме къде да се завърнем, нали?

Фотографии: Veliana Simeonova, Victoria Palacios


Коментари

Популярни публикации