Пластмасова деволюция * Plastic devolution

 

👈To switch into your language use Google Translate from the s(l)ide bar.

Казват, че всеки има право на своите 15 минути слава. Приблизително толкова е и „полезният живот“ на една найлонова торбичка. Същата, в която пренесохте от магазина до дома си килограм и половина ябълки, връзка магданоз и четири домата. Като ехо на тези 15 минути "слава" са 8-те милиона тона найлонови пликове, които според статистиката всяка година се озовават в океаните по земното кълбо. По данни на екологичната програма на Обединените нации в световен мащаб хората използват по 10 милиона торбички в минута. Как ви се струва това?

Изобретена в края на 19 век като лек, здрав и евтин материал и влязла в масово производство около 1950 г., днес популацията на пластмаса е близо 8,5 милиарда, с които трябва някак да се справим. Звучи като задача с хипер повишена трудност предвид факта, че световното производство на пластмаса нараства неимоверно с всяка година: от 2,1 млн.т. през 1950 г. до 147 млн.т. през 1993 г. до 407 млн.т. през 2015 г., като половината от световното произвовство е в Азия, а 29% от него – в Китай.
Не е ясно колко време ще отнеме цялата тази пластмаса да се разгради, но оценките се колебаят между 450 години и… никога.  Щом бъде изхвърлена, тя се раздробява на малки фрагменти, които могат да оцелеят с векове. В глобален мащаб едва 18% от пластмасата се рециклира (в САЩ – по-малко от 10%), като пластмасовите бутилки са сред най-преработваните продукти. Други – като сламките за пиене са по-трудни за рециклиране и често се захвърлят на произвола на съдбата и природните стихии.


Междувременно пластмасата в океана убива милиони морски същества годишно. Близо 700 вида са засегнати от нея: удушени от изоставени синтетични рибарски мрежи или от поглъщането на микропластика. 13 млн. пластмасови отпадъци попадат в световния океан всяка година, според последния доклад на Pew Charitable Trusts. Бутилки от вода, капачки, найлонови торби и опаковъчно фолио. Ситуацията с настоящата COVID-19 пандемия допълнително влоши нещата. Greenpeace докладват, че пластмасови лъжици, вилици, санитарни маски и ръкавици за еднократна употреба са заринали по-голяма част от плажовете по земното кълбо.

Време да се замислим, време да действаме!
Ежедневно поглъщаме морска храна, пълна с пластмасови частици. Без да го осъзнаваме. Учените са открили микропластмаса в 114 морски видове, 1/3 от които сервираме в чиниите си. Консумираме пластмаса и през опаковките на храните. Промишленият химикал Бисфенол A, използван за направата на редица пластмасови продукти (в това число и опаковки), който има директен контакт с храната ни, впоследствие се метаболизира в черния дроб и остава в организма. Поглъщаме микропластмаса и с водата, която пием от пластмасови шишета. През 2018 г. Световната Здравна Организация публикува шокиращо изследване, според което 90% от бутилираната вода съдържа микропластмасови частици. Абсорбираме пластмаса и през дрехите си, 70% от които са ушити от синтетичен текстил.

Сега да помислим за питейната вода, изложена на полюцията на пластмасовите отпадъци в нея, и токсините, които те отделят. Представете си сметище. А сега си представете същото това сметище по време на поройни дъждове. Подпочвените води и язовирите са изложени на отделянето на тези токсини в околната среда. Години наред.Когато пластмасата попадне върху почвата, при тази интеракция с влагата започва отделянето на вредни химикали. Проникнат ли в подпочвените слоеве, те влошават качеството на водата и на  насажденията. 
Да, почистването от пластмасови отпадъци излиза скъпо. Милиони долари всяка година се инвестират за разчистването на засегнатите области, без да споменаваме загубата на живот на растения, животни и хора. Нарастващото замърсяване води и до намаляване на туризма в замърсените области като по този начин влияе и върху местната икономика.
Какво да правим с тоновете пластмаса? Да ги изгорим, както правим с голяма част от отпадъчните продукти? Изгарянето на пластмасата е токсичен процес, който може да доведе до застрашаващи атмосферата състояния и появата на тежки респираторни заболявания. Попаднала в почвите след това, тя ще продължи да отделя токсините си в нея.

Какво да направим?
На първо място, да спрем да замърсяваме. Всички сме наясно, че това е важно и въпреки това често пъти прехвърляме отговорността на големите замърсяващи компании и забравяме за себе си като най-първо и ключово звено. Време е да вложим повече осъзнатост в действията си, особено в онзи ключов момент, когато пуснем на случайността на съдбата празното пакетче от солети или бутилката от минерална вода. 

Да пазаруваме с мисъл. И най-вече с торбички за многократна употреба. Да ограничим бутилираните и пакетираните стоки за сметка на насипните, които вече се предлагат не само по пазарите и в специализираните магазини, но и в хипермаркетите. Или да избираме продуктите, които се продават не в пластмасова или найлонова опаковка, а в такава, направена от рециклируеми материали.  

Да рециклираме, рециклираме, рециклираме. Да събираме боклука разделно и да го изхвърляме в предназначените за това контейнери. В днешно време все повече изделия могат да бъдат рециклирани. Това, че пластмасата е здрав материал, не означава, че не може да бъде преработена. 

Да намалим употребата на пластмасови изделия в ежедневието си. 90% от тях използваме само по веднъж в ежедневието си и след това ги захвърляме. Помислете само за найлоновите торбички, опаковъчното стреч фолио, пластмасовите прибори за еднократна употреба, сламките и чашките за кафе. Можем ли да открием тяхна алтернатива, изработена от естествени, биоразградими материали? 


Фотографии: John Stocker, Unisplash 



Коментари

Популярни публикации