Пластмасова деволюция * Plastic devolution
Изобретена в края
на 19 век като лек, здрав и евтин материал и влязла в масово производство около
1950 г., днес популацията на пластмаса е близо 8,5 милиарда, с които трябва
някак да се справим. Звучи като задача с хипер повишена трудност предвид факта, че световното производство на пластмаса нараства неимоверно с всяка година: от 2,1
млн.т. през 1950 г. до 147 млн.т. през 1993 г. до 407 млн.т. през 2015 г., като половината
от световното произвовство е в Азия, а 29% от него – в Китай.
Не е ясно колко
време ще отнеме цялата тази пластмаса да се разгради, но оценките се колебаят
между 450 години и… никога. Щом бъде
изхвърлена, тя се раздробява на малки фрагменти, които могат да оцелеят с векове. В глобален
мащаб едва 18% от пластмасата се рециклира (в САЩ – по-малко от 10%), като пластмасовите
бутилки са сред най-преработваните продукти. Други – като сламките за пиене са
по-трудни за рециклиране и често се захвърлят на произвола на съдбата и природните стихии.
Междувременно пластмасата в океана убива милиони морски същества годишно. Близо 700 вида са засегнати от нея: удушени от изоставени синтетични рибарски мрежи или от поглъщането на микропластика. 13 млн. пластмасови отпадъци попадат в световния океан всяка година, според последния доклад на Pew Charitable Trusts. Бутилки от вода, капачки, найлонови торби и опаковъчно фолио. Ситуацията с настоящата COVID-19 пандемия допълнително влоши нещата. Greenpeace докладват, че пластмасови лъжици, вилици, санитарни маски и ръкавици за еднократна употреба са заринали по-голяма част от плажовете по земното кълбо.
Време да се замислим, време да действаме!
Ежедневно
поглъщаме морска храна, пълна с пластмасови частици. Без да го осъзнаваме. Учените са открили
микропластмаса в 114 морски видове, 1/3 от които сервираме в чиниите си. Консумираме
пластмаса и през опаковките на храните. Промишленият химикал Бисфенол A,
използван за направата на редица пластмасови продукти (в това число и опаковки), който има директен
контакт с храната ни, впоследствие се метаболизира в черния дроб и остава в организма. Поглъщаме
микропластмаса и с водата, която пием от пластмасови шишета. През 2018 г. Световната Здравна Организация публикува
шокиращо изследване, според което 90% от бутилираната вода съдържа микропластмасови частици.
Абсорбираме пластмаса и през дрехите си, 70% от които са ушити от синтетичен текстил.
Сега да помислим за питейната вода, изложена на полюцията на пластмасовите отпадъци в нея, и токсините, които те отделят. Представете си сметище. А сега си представете същото това сметище по време на поройни дъждове. Подпочвените води и язовирите са изложени на отделянето на тези токсини в околната среда. Години наред.Когато пластмасата попадне върху почвата, при тази интеракция с влагата започва отделянето на вредни химикали. Проникнат ли в подпочвените слоеве, те влошават качеството на водата и на насажденията.
Да, почистването от пластмасови отпадъци излиза скъпо. Милиони долари всяка година се инвестират за разчистването на засегнатите области, без да споменаваме загубата на живот на растения, животни и хора. Нарастващото замърсяване води и до намаляване на туризма в замърсените области като по този начин влияе и върху местната икономика.
Какво да правим с тоновете пластмаса? Да ги изгорим, както правим с голяма част от отпадъчните продукти? Изгарянето на пластмасата е токсичен процес, който може да доведе до застрашаващи атмосферата състояния и появата на тежки респираторни заболявания. Попаднала в почвите след това, тя ще продължи да отделя токсините си в нея.
Коментари
Публикуване на коментар