Понякога социалните медии са доста напрягащи. Не ме разбирайте погрешно, не вървя срещу технологичната еволюция. Обичам интернет, както и различните социални платформи за комуникация, но от време на време всичко ми идва в повече. Твърде много обсебване и оригиналничене, твърде много перфектно режисирани снимки и видеа с пози, филтри и неестествени изражения, твърде много критични (дори злобни) коментари, твърде много сравнявания, а и снимки на храна (от които рязко огладнявам, дори ако съм хапнала преди 5 мин.).
След първоначалната еуфория от абсолютната свобода да общуваме с приятели и роднини, независимо от разстоянията и часовия диапазон, да споделяме идеи и да намираме съмишленици за каузите, за които вярваме и се борим, постепенно социалните медии създадоха в нас комплекса на знаменитостите, карайки ни да се чувстваме като под светлините на прожекторите. Безкрайното манифестиране на егото и желанието всички погледи, одобрение, възхищение и коментари да бъдат насочени към личността ни с нашите снимки, нашите емоции, нашите преживявания, нашите знания, нашите постижения. Повече да бъдем видяни, отколкото да видим другите. Кой харесва публикациите ни, кой не ги харесва, like for like, follow for follow...
И не е само това. Уви. През последните години се появиха редица психически и личностни отклонения, свързани с редовната употреба на различни платформи за социално общуване. Като например развиването на пристрастеност към една или няколко социални медии и прекарването на повече време в тях, отколкото в живо общуване. Също и тревожността, предизвикана от използването на Facebook, Instagram или ТikTok, проявяваща се като постоянна тревога, съмнение в себе си и чувство за неадекватност (често засилена от страха от пропускане на нещо). Тя често води до повишена раздразнителност, влошаване на съня и изолация, а не рядко влияе и на физическото здраве на човека.
Така от време на време спонтанно ме обзема желанието да се изключа от всички тези мрежи на суетата и да мина офлайн. Поне за известно време.
За няколко "лайка" повече
Днес уви, социалните медии вече не са нито социални, нито са медии. Когато се появиха за първи път, никой не подозираше какво въздействие ще започнат да упражняват върху обществото. Първоначално разработени като инструмент за взаимодействие между хората, с разрастването на влиянието им бизнесът започна да проявява интерес към използването им за рекламиране на стоки и услуги, за популяризиране на социални, обществени и политически кампании и т.н. Като се има предвид как Facebook, Instagram и TikTok превзеха света като ураган, никой бизнес, бил той малък или голям, местен или международен, не можеше да си позволи да си затвори очите за този ефект. През последните няколко години от обикновен цифров канал за комуникиране социалните медии се превърнаха в един от най-мощните инструменти за дигитален маркетинг и се оказаха рентабилен начин за популяризиране и рекламиране по нов, фин и същевремнно интимно-личен механизъм. В резултат през последните години големите компании рязко увеличиха бюджетите си за маркетинг в социалните платформи.
Според статистиката средното време, прекарано от един потребител в социалните медии, е 116 минути на ден.
91% от търговските марки използват поне две социални платформи.
81% от всички малки и средно големи компании използват поне една социална платформа.
Това, което преди беше нишова дейност, впоследствие бързо се превърна във феномен за бизнеса поради простия факт, че социалните мрежи са в състояние да ангажират вниманието на милиарди интернет потребители по света. Освен това събират ценна информация за предпочитанията, страстите и ежедневието им.
Споделената самота
Като модератор на два блога до преди време прекарвах много време на лаптопа и таблета си. Било то за писане или проучваване, за комуникация или за редактиране на изображения. Мобилният ми телефон също беше постоянен спътник в ежедневието ми. Два блога автоматично означават две Facebook страници и два Instagram акаунта – това също отнема не малко време за планиране и създаване на съдържанието им. Добавете към това фактът, че през последните години работя в IT сферата и дори служебно ми се налага да не се разделям през деня с компютъра и два монитора.
Но не само животът на блогърите, инфлуенсърите и IT специалистите протича онлайн. Дори нормалната ежедневна лудост все повече се сбогува с „офлайн света“. И често не осъзнаваме колко време прекарваме онлайн. Уж само да отговорим набързо на съобщение, а междувременно правим бърза проверка дали не е пристигнал нов имейл. Докато приготвяме вечерята или чакаме на автобусната спирка, небрежно отваряме Instagram и превъртаме през всички нови снимки. Е да, и докато сме там, можем да видите и какви новини са публикувани във Facebook. О, статията звучи вълнуващо - бързо я отваряме в нов раздел, няма да отнеме много време за четене... В Whatsapp идва ново съобщение и, разбира се и на него отговаряме. Набързо.
Какво? Мина повече от час ли?
Постоянната наличност и чувството, че не искаме да пропуснем нищо, могат да натоварят силно психиката. Докато в миналото автоматично сме излизали от глобалната мрежа, щом напуснем дома си, днес никога не сме наистина офлайн. Това може да се превърне в проблем, особено когато вечер не можем да се изключим и отпуснем, и тялото и умът ни не получават почивката, която заслужават. Ако първата мисъл сутрин е мобилният ни телефон, ако проверяваме социалните медии на всеки 10 минути през деня, за да видим дали има новини и оставаме достъпни за чат и през нощта - значи тялото ни е в постоянна стресова ситуация.
Изключете се съзнателно
Една вечер в седмицата, обикновено в петък, всички в семейството ни съзнателно изключваме интернета на мобилните устройства и напълно ги скриваме от полезрението си. Вечер, в която няма мобилен телефон, телевизор, таблет или компютър. Няма обаждания, а игровите конзоли остават в шкафа.
Първоначално усещането беше странно. Ясно си спомням, че в първата ни офлайн вечер, когато синът ми грабна нещо от кухнята, автоматично се протегнах настрани, за да взема мобилния си телефон. Но него го нямаше, защото вече беше в спалнята с изключен интернет. Тази ситуация още веднъж ясно ми показа за колко нормално смятаме постоянното и продължително използване на електронни уреди. И точно в този момент разбрах, че трябва и искам да променя нещо в това.
А какво да правим офлайн?
Това е въпрос, за който много хора нямат отговор. Наистина. Ако прекарвате голяма част от свободното си време онлайн, може би наистина трябва да помислите как можете да направите офлайн вечер без телевизия или интернет.
Настолните игри са много добър избор. Заредете се с колекция от различни игри и пъзели. Започнете с фиксиран ден от седмицата, когато да играете настолни игри (любимите си класики или някоя нова), без да бъдете обезпокоявани.
Можете да прекарвате част от вечерта си в четене – на дивана или фотьойла, всеки за себе си и все пак заедно. А може би бихте предпочели да прекарате времето си в йога или медитация. Или рисуването е подходящ вариант за релаксация за вас?
Това, което е най-важно обаче, е, че това време офлайн връща отново възможността да водим истински разговор. Защото в много дни просто нямаме достатъчно време за това. Не знам за вас, но на мен ми липсват дълбоките разговори. Разговорите, в които потъваш, разливаш се, попиваш от опита и знанията на другите.
Разбира се, офлайн времето има добър ефект не само вечер, но и през деня. И не винаги е задължително да е само за няколко часа. Защо не останете без електронни устройства за цял ден? Направете пътешествие сред природата и я изживейте с всичките си сетива, без да се налага да търсите перфектната локация и поза за снимка в Instagram.
Прекарване на време със семейството и приятелите, без да се разсейвате от чатове или новини - това е съвременното усещане за лукс.
Снимки: Freepic
Коментари
Публикуване на коментар